"Майсторът, който е овладял изкуството на живота, не разграничава своята работа от своята игра, своя труд от своята почивка, своя ум от своето тяло, своето образование от своето забавление.
Той едва разпознава кое кое е. Той просто следва своята мечта за съвършенство и изящество във всичко, което прави, и оставя другите да решат дали работи или играе. Според него, той винаги прави и двете неща. - Л.П. Джакс
„Наричаха ни съвършените, защото нямаше страх в сърцата ни, а само покой. Нямахме обвързаности с нищо земно и тленно, бяхме абсолютно свободни. Болката на физичестото тяло нямаше значение за нас и не ни влияеше. Бяхме отвъд религиите и догмите. За нас животът и смъртта бяха еднакво прекрасни. Живеехме и умирахме със сила. Проявявахме божествената си природа в тленните си тела. Бяхме едно, бяхме божествено свободни.“
„Който и човек да срещнеш, той е правилният!“
„Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи.“
„Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне.“
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.
„Това, което е свършило, е свършило.“
„Който и човек да срещнеш, той е правилният!“
„Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне.“
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.
„Това, което е свършило, е свършило.“
24 любими цитата от “Maйстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков
На 10 март 1940 г. светът се сбогува с Михаил Булгаков. Великият майстор на словото остави след себе си безсмъртни произведения, които до ден днешен звучат актуално и ни карат да преосмисляме отношението си към хората и живота. Предлагаме ви да си припомним няколко вечни цитата от любимия ни роман "Майстора и Маргарита"...
1. Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.
2. Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!
3. Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена.
4. ...Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!
5. Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!
6. Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!
7. Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!
8. Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!...
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!...
9. Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.
10. Труден народ са тези жени!
11. Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи всичко, което си хареса. Сред познатите на мъжа й попадаха интересни хора. Маргарита Николаевна никога не се доближи до печката. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на съвместното съжителство.
– С една дума... тя е била щастлива?
– Нито за минута!
– С една дума... тя е била щастлива?
– Нито за минута!
12. Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно.
13. Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен.
14. Вие съдите по външния вид? Никога не правете това. Можете да сгрешите, при това доста стабилно.
15. Няма зли хора, има само нещастни.
16. Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват.
17. Най-страшният гняв - гневът от безсилие.
18. Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне.
19. Премахнеш ли документите, премахваш и човека.
20. - Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.
- Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.
- Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.
21. Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно.
22. Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?
23. Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална.
24. Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът.
Източник: Gnezdoto.net
Стигнеше ли се до печалба, той я приемаше равнодушно; получеше ли се загуба, той само се усмихваше и казваше:
— Гледай
ти, крива е излязла сметката!
Изглежда, търговските сделки наистина не го интересуваха.
Веднъж той отиде в някакво село, за да откупи ориза след богата жътва, Но
когато пристигна, оризът бе вече продаден на друг търговец. Въпреки това
Сидхарта остана за няколко дни в селото, черпеше селяните, подаряваше на децата
им медени монети, гостува на една сватба и чак тогава предоволен се върна.
Камазвами го посрещна с укори, че се е забавил, прахосвайки пари и време. А
Сидхарта отвърна:
— Не се
гневи, скъпи приятелю! Досега с укори не е постигано нищо. Ако има загуба,
остави ме аз да я понеса. Много съм доволен от това пътуване. Запознах се с
много хора, сприятелих се с един брамин, деца се катереха по коленете ми,
селяните ми показваха нивите си, никой не се отнасяше към мен като към
търговец.
— Всичко
това е много хубаво — извика Камазвами гневно, — но ми се струва, че все пак си
търговец! Или ти тръгна на път само за свое удоволствие?
— Разбира
се — разсмя се Сидхарта, — разбира се, че заминах за собствено удоволствие! За
какво друго? Опознах нови места и хора, радвах се на добронамереност и доверие,
създадох нови приятелства. Слушай, драги, ако аз бях Камазвами, веднага след
като ми станеше ясно, че продажбата се проваля, щях да се върна бързо пешком и
гневен и тогава времето и парите наистина щяха да бъдат загубени. Но не
постъпих така, и изживях хубави дни, научих много неща, изпитах радост, не
навредих на никого с гняв или припряност. А ако някой път отида отново там, за
да откупя някоя от следващите реколти или за каквото и да било друго, добри
хора ще ме посрещнат любезнои весело и тогава ще съм доволен от себе си, че
първия път не проявих припряност и недоволство. Тъй че оставитова, приятелю, не
си вреди с излишен гняв! Ако някой ден прецениш, че Сидхарта ти носи само
загуби, тогава изречи една дума, и Сидхарта ще тръгне по своя път. Но до тогава
нека бъдем доволни един от друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар